Най-общо казано психоаналитичната терапия помага на хората чрез разширяване на себепознанието да преодоляват пречещите им личностови проблеми и да станат по-способни да се наслаждават на себе си и своя живот.
За какви проблеми става дума?
Методът на психоанализата е създаден от Зигмунд Фройд за третиране на психогенни разстройства – т.е. такива, чиито причини се коренят в преживяванията на човека, в психичния му живот.
Причина да се обърнем към психоаналитик може да бъдат различни симптоми като например изживяване на страх, панически атаки, натрапливи мисли и ритуали, депресивност, сексуални смущения и хранителни разстройства, телесни оплаквания – които могат да бъдат симптоми на емоционални конфликти. Заедно с психоаналитик може да работим и върху проблеми, създадени от наши характерови черти, които ни пречат в личния и професионалния живот – например водят до постоянни разочарования в междуличностните отношения, неразбиране с колегите и др., както и за преодоляване на негативни емоционални състояния напр. след загуба на близки и т.н., при живот в изолация и самота. Често пъти хора, преживели психични травми – като например сексуални злоупотреби в детството, продължават и много по късно да се чувстват тревожни – в такива случаи психоанализата също може да бъде полезна.
Не е необходимо тези проблеми да са тежки, за да потърсите помощ. Има хора, които постигат успехи в работата и успяват да създадат стабилно семейство, но въпреки това се чувстват недоволни от начина си на живот. Това може да е следствие от вътрешни емоционални конфликти, с които психоаналитикът е обучен да работи. Дори само желанието да научите повече за себе си може да бъде мотив да потърсите психоанализа.
Психоанализата често е показана, когато по-кратки и по-малко интензивни терапии не са имали успех.
Търсенето на помощ от психоаналитик не означава, че сте по-малко ценни или по-неспособни от другите хора. Дори обратното – в повечето случаи чрез участието си в такава дейност човек придобива познания за себе си, които не може да придобие по друг начин и които му помагат по-добре да разбира както собствения психичен живот, така и този на другите хора. Психоаналитичната терапия е високоспециализирана услуга, която е утвърдена от десетилетия насам в други страни и започва да става известна и у нас.
Какво трябва да знаем за психоанализата?
Психоанализата е дълговременна и интензивна терапия, която изисква висока мотивация от страна на пациента. Когато започваме психоанализа ние не може да знаем колко време ще продължи; трябва да знаем обаче, че става въпрос за няколко години. Честотата на срещите се определя във всеки конкретен случай от аналитика и пациента, но не може да бъде по-малко от 3 пъти седмично, като една сесия продължава 45-50 минути. Това, разбира се, е един много сериозен ангажимент, особено като се има предвид колко заети са хората във своето всекидневие. Психоанализата обаче работи с проблеми и личностови черти, натрупвани и изграждани в продължение на дълги години – всъщност от началото на живота; ето защо анализирането им не може да продължи кратко време и да стане набързо.
Как протича анализата? Пациентът и аналитикът уговарят помежду си дните и часовете, в които ще се срещат; тези дни и часове по правило остават непроменени през цялото време. По време на сесиите пациентът лежи на кушетка, а аналитикът седи извън полезрението му. По-активната страна е пациентът; той е свободен да говори за това, за което желае; най-добре е ако съобщава мислите и представите си свободно, така както се появяват в ума му, и се старае да съобщи колкото се може повече от тях. Аналитикът изхожда от схващането, че това, което пациентът говори – т.е. аналитичния материал – съдържа несъзнавани мотиви, които са причина за проблемното поведение и които анализата може да разкрие. Осъзнаването на несъзнаваните мотиви е предпоставка за овладяването им.
Особено важно е изграждането на трайно взаимоотношение между аналитика и пациента, в което двамата да се чувстват свободни да анализират включително и това, което става помежду им.
Колко струва анализата? Цената на сесиите и начинът на заплащане също се договарят между аналитика и пациента. Би трябвало цената да е такава, че да не представлява непоносимо бреме за пациента, но все пак е ясно, че поради продължителността на терапията и честотата на срещите тя като цяло е висока. Ако обаче желаем да започнем психоанализа и сме възпрепятствани финансово, може да поискаме да бъдем насочени към институции, предлагащи анализа при ниски такси. В много страни с развита икономика психоанализата се заплаща от здравните каси, но у нас това засега не може да стане.
Какво е психоаналитична психотерапия?
Психоаналитичната психотерапия е по-малко интензивен вариант на психоанализата. Срещите се провеждат един или два пъти седмично и не се използва кушетка. Този метод се препоръчва на хора, които по една или друга причина нямат възможност да се възползват от пълната психоанализа, или пък интензивността на срещите ги натоварва твърде много. Най-добре е, ако заедно със своя аналитик определим кой тип терапия е най-подходящият за нас.
Консултации
Психоаналитиците може да ни консултират по различни въпроси, свързани с психичното здраве, както и да насочват към други специалисти.
Квалификацията на аналитика
Практикуването на психоанализа изисква обучение, което е по-продължително и по-интензивно от всички други форми на обучение по психотерапия. Най-важният елемент от него е личната анализа, която също продължава няколко години. Наред с това обучаващите се аналитици работят с пациенти под супервизията на по-опитни техни колеги, провеждат клинични семинари и изучават теорията на своя метод. Те трябва да имат и достатъчно стаж в институции за психично здраве.
Много е важно обучението да се провежда от институти, които са акредитирани за това. Гаранция за качеството на института, предлагащ обучение, е неговото членство в Международната психоаналитична асоциация (МПА), макар че сериозни институти съществуват и извън нея. Понастоящем в България институт към МПА все още няма, но е в процес на създаване. Седмина български аналитици са членове на МПА. Един от тях е получил подготовката си в института на Парижкото психоаналитично дружество, а останалите шестима – в Психоаналитичния институт за Източна Европа „Хан Грьон-Пракен” към МПА. Други колеги, които са в напреднал стадий на обучението си, също имат право да провеждат анализи.